суперновина

Речник на българския език

суперновина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-но-ви-на
членувано су-пер-но-ви-на-та
мн.ч. су-пер-но-ви-ни
членувано су-пер-но-ви-ни-те
звателна форма