супермечта

Речник на българския език

супермечта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-меч-та
членувано су-пер-меч-та-та
мн.ч. су-пер-меч-ти
членувано су-пер-меч-ти-те
звателна форма