суперкмет

Речник на българския език

суперкмет съществително име, мъжки род (тип 1a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-к-мет
непълен член су-пер-к-ме-та
пълен член су-пер-к-ме-тът
мн.ч. су-пер-к-ме-то-ве
членувано су-пер-к-ме-то-ве-те
бройна форма су-пер-к-ме-то-ве
звателна форма су-пер-к-ме-те