суперизящен

Речник на българския език

суперизящен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • суперизъштен
  • суперизъщен
  • суперизяштен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пе-ри-зя-щен
непълен член су-пе-ри-зящ-ния
пълен член су-пе-ри-зящ-ни-ят
ж. р. су-пе-ри-зящ-на
членувано су-пе-ри-зящ-на-та
ср. р. су-пе-ри-зящ-но
членувано су-пе-ри-зящ-но-то
мн. ч. су-пе-ри-зящ-ни
членувано су-пе-ри-зящ-ни-те