супервозило

Речник на българския език

супервозило съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-во-зи-ло
членувано су-пер-во-зи-ло-то
мн.ч. су-пер-во-зи-ла
членувано су-пер-во-зи-ла-та