супервино

Речник на българския език

супервино съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ви-но
членувано су-пер-ви-но-то
мн.ч. су-пер-ви-на
членувано су-пер-ви-на-та