сублимат

Речник на българския език

сублима̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • соблемат
  • соблимат
  • сублемат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суб-ли-мат
непълен член суб-ли-ма-та
пълен член суб-ли-ма-тът
мн.ч. суб-ли-ма-ти
членувано суб-ли-ма-ти-те
бройна форма суб-ли-ма-та
звателна форма