стърчишка

Речник на българския език

стърчѝшка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стърчѝшки, ж. Диал. Дълго дърво, което стърчи назад от волска кола.

Грешни изписвания (3)

  • старчишка
  • старчишкъ
  • стърчишкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стър-чиш-ка
членувано стър-чиш-ка-та
мн.ч. стър-чиш-ки
членувано стър-чиш-ки-те
звателна форма