стърчиопашка

Речник на българския език

стърчѝопашка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стърчѝопашки, ж. Вид прелетна птица с щръкнала опашка.

Грешни изписвания (15)

  • старчиопашка
  • старчиопашкъ
  • старчиопъшка
  • старчиопъшкъ
  • старчиупашка
  • старчиупашкъ
  • старчиупъшка
  • старчиупъшкъ
  • стърчиопашкъ
  • стърчиопъшка
  • стърчиопъшкъ
  • стърчиупашка
  • стърчиупашкъ
  • стърчиупъшка
  • стърчиупъшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стър-чи-о-паш-ка
членувано стър-чи-о-паш-ка-та
мн.ч. стър-чи-о-паш-ки
членувано стър-чи-о-паш-ки-те
звателна форма