стъргане

Речник на българския език

стъ̀ргане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стъргани
  • стъргъне
  • стъргъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стър-га-не
членувано стър-га-не-то
мн.ч. стър-га-ния
членувано стър-га-ни-я-та