стълпен

Речник на българския език

1. стълпѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сталпен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стъл-пен
непълен член стъл-пе-ния
пълен член стъл-пе-ни-ят
ж. р. стъл-пе-на
членувано стъл-пе-на-та
ср. р. стъл-пе-но
членувано стъл-пе-но-то
мн. ч. стъл-пе-ни
членувано стъл-пе-ни-те

2. стълпен — мин. страд. прич. м. р.

стълпен е производна форма на стълпя се (мин. страд. прич. м. р.).