стълбица

Речник на българския език

стъ̀лбица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стъ̀лбици, ж. Редица от последователни величини или степени. Нотна стълбица.

Грешни изписвания (3)

  • стълбеца
  • стълбецъ
  • стълбицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъл-би-ца
членувано стъл-би-ца-та
мн.ч. стъл-би-ци
членувано стъл-би-ци-те
звателна форма