стъкленица

Речник на българския език

стъкленѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стъкленѝци, ж. Стъклен съд за течности с тясно гърло, който се използва предимно в лабораториите.

Грешни изписвания (7)

  • стакленица
  • стакленицъ
  • стаклиница
  • стаклиницъ
  • стъкленицъ
  • стъклиница
  • стъклиницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стък-ле-ни-ца
членувано стък-ле-ни-ца-та
мн.ч. стък-ле-ни-ци
членувано стък-ле-ни-ци-те
звателна форма