ступорче

Речник на българския език

ступорче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сту-пор-че
членувано сту-пор-че-то
мн.ч. сту-пор-че-та
членувано сту-пор-че-та-та