струна

Речник на българския език

стру̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стру̀ни, ж. Опъната върху дърво метална или животинска нишка, която при натиск издава звук и е елемент от някои музикални инструменти. Струни на китара.
прил. стру̀нен, стру̀нна, стру̀нно, мн. стру̀нни. Струнен инструмент. Струнно трио.
Гласни струни. — Гласилки.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • струнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стру-на
членувано стру-на-та
мн.ч. стру-ни
членувано стру-ни-те
звателна форма