струичка

Речник на българския език

струичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стру-ич-ка
членувано стру-ич-ка-та
мн.ч. стру-ич-ки
членувано стру-ич-ки-те
звателна форма