строфа

Речник на българския език

стро̀фа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стро̀фи, ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. Четиристишна строфа.

Грешни изписвания (1)

  • строфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стро-фа
членувано стро-фа-та
мн.ч. стро-фи
членувано стро-фи-те
звателна форма