стригане

Речник на българския език

стрѝгане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стригани
  • стригъне
  • стригъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стри-га-не
членувано стри-га-не-то
мн.ч. стри-га-ния
членувано стри-га-ни-я-та