стремежче

Речник на българския език

стремежче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-меж-че
членувано стре-меж-че-то
мн.ч. стре-меж-че-та
членувано стре-меж-че-та-та