стрела

Речник на българския език

стрела̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стрелѝ, ж.
1. Тънка пръчка с острие на единия край и с перца в другия, за да помагат на летенето, която се е изхвърляла с помощта на лък и е служела за оръжие при лов, война и др.
2. Подвижна част на кран. Премествам стрелата надолу.
Отровна стрела. — Обидни думи, намеци.
Като стрела. — Много бързо.

Грешни изписвания (3)

  • стрелъ
  • стрила
  • стрилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-ла
членувано стре-ла-та
мн.ч. стре-ли
членувано стре-ли-те
звателна форма