страшило

Речник на българския език

страшило съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-ши-ло
членувано стра-ши-ло-то
мн.ч. стра-ши-ла
членувано стра-ши-ла-та