странноприемничка

Речник на българския език

странноприемничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • страноприемничка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-ноп-ри-ем-нич-ка
членувано стран-ноп-ри-ем-нич-ка-та
мн.ч. стран-ноп-ри-ем-нич-ки
членувано стран-ноп-ри-ем-нич-ки-те
звателна форма