странница

Речник на българския език

стра̀нница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стра̀нници, ж. Жена странник.

Грешни изписвания (7)

  • странеца
  • странецъ
  • страница
  • страницъ
  • страннеца
  • страннецъ
  • странницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стран-ни-ца
членувано стран-ни-ца-та
мн.ч. стран-ни-ци
членувано стран-ни-ци-те
звателна форма