страниране

Речник на българския език

странѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • странирани
  • страниръне
  • страниръни
  • стръниране
  • стрънирани
  • стръниръне
  • стръниръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-ни-ра-не
членувано стра-ни-ра-не-то
мн.ч. стра-ни-ра-ния
членувано стра-ни-ра-ни-я-та