стражар

Речник на българския език

стража̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

стража̀рят, стража̀ря, мн. стража̀ри, м. Истор. Униформен полицай в миналото.
прил. стража̀рски, стража̀рска, стража̀рско, мн. стража̀рски. Стражарска униформа.

Грешни изписвания (1)

  • стръжар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-жар
непълен член стра-жа-ря
пълен член стра-жа-рят
мн.ч. стра-жа-ри
членувано стра-жа-ри-те
бройна форма стра-жа-ри
звателна форма стра-жа-рю