страдален

Речник на българския език

страда̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

страда̀лна, страда̀лно, мн. страда̀лни, прил. Който е страдал. Страдален народ.
нареч. страда̀лно.

Грешни изписвания (3)

  • страдалин
  • стръдален
  • стръдалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. стра-да-лен
непълен член стра-дал-ния
пълен член стра-дал-ни-ят
ж. р. стра-дал-на
членувано стра-дал-на-та
ср. р. стра-дал-но
членувано стра-дал-но-то
мн. ч. стра-дал-ни
членувано стра-дал-ни-те