стотица

Речник на българския език

стотѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стотѝци, ж.
1. Сто предмета (или лица) от един и същи вид. Една стотица кламери.
2. Обикн. мн. Неопределено множество; много. Стотици лица се усмихваха в отговор.

Грешни изписвания (3)

  • стотицъ
  • стутица
  • стутицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ти-ца
членувано сто-ти-ца-та
мн.ч. сто-ти-ци
членувано сто-ти-ци-те
звателна форма