стотен

Речник на българския език

сто̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стотин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сто-тен
непълен член стот-ния
пълен член стот-ни-ят
ж. р. стот-на
членувано стот-на-та
ср. р. стот-но
членувано стот-но-то
мн. ч. стот-ни
членувано стот-ни-те