стотарка

Речник на българския език

стота̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стота̀рки, ж. Разг. Банкнота от сто лева; столевка.

Грешни изписвания (3)

  • стотаркъ
  • стутарка
  • стутаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-тар-ка
членувано сто-тар-ка-та
мн.ч. сто-тар-ки
членувано сто-тар-ки-те
звателна форма