сторък

Речник на българския език

сторък прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сто-рък
непълен член сто-ръ-кия
пълен член сто-ръ-ки-ят
ж. р. сто-ръ-ка
членувано сто-ръ-ка-та
ср. р. сто-ръ-ко
членувано сто-ръ-ко-то
мн. ч. сто-ръ-ки
членувано сто-ръ-ки-те