стопяване

Речник на българския език

стопя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стопявани
  • стопявъне
  • стопявъни
  • ступяване
  • ступявани
  • ступявъне
  • ступявъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-пя-ва-не
членувано сто-пя-ва-не-то
мн.ч. сто-пя-ва-ния
членувано сто-пя-ва-ни-я-та