стоппалка

Речник на българския език

стоппалка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стоп-пал-ка
членувано стоп-пал-ка-та
мн.ч. стоп-пал-ки
членувано стоп-пал-ки-те
звателна форма