стомна

Речник на българския език

сто̀мна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сто̀мни, ж. Глинен съд с една дръжка, разширен в долната си част и стеснен при отвора, който е предназначен предимно за вода. Красива стомна. Пълна стомна. Стомна вода.

Грешни изписвания (1)

  • стомнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стом-на
членувано стом-на-та
мн.ч. стом-ни
членувано стом-ни-те
звателна форма