стоматолог

Речник на българския език

стоматоло̀г съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

мн. стоматоло̀зи, м. Лекар, специалист по стоматология; зъболекар.

Грешни изписвания (8)

  • стоматолок
  • стоматулок
  • стомътолок
  • стомътулок
  • стуматолок
  • стуматулок
  • стумътолок
  • стумътулок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ма-то-лог
непълен член сто-ма-то-ло-га
пълен член сто-ма-то-ло-гът
мн.ч. сто-ма-то-ло-зи
членувано сто-ма-то-ло-зи-те
бройна форма сто-ма-то-ло-зи
звателна форма