стоманолеярен

Речник на българския език

стоманолея̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • стоманолеярин
  • стоманолиярен
  • стоманолиярин
  • стоманулеярен
  • стоманулеярин
  • стоманулиярен
  • стоманулиярин
  • стомънолеярен
  • стомънолеярин
  • стомънолиярен
  • стомънолиярин
  • стомънулеярен
  • стомънулеярин
  • стомънулиярен
  • стомънулиярин
  • стуманолеярен
  • стуманолеярин
  • стуманолиярен
  • стуманолиярин
  • стуманулеярен
  • стуманулеярин
  • стуманулиярен
  • стуманулиярин
  • стумънолеярен
  • стумънолеярин
  • стумънолиярен
  • стумънолиярин
  • стумънулеярен
  • стумънулеярин
  • стумънулиярен
  • стумънулиярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сто-ма-но-ле-я-рен
непълен член сто-ма-но-ле-яр-ния
пълен член сто-ма-но-ле-яр-ни-ят
ж. р. сто-ма-но-ле-яр-на
членувано сто-ма-но-ле-яр-на-та
ср. р. сто-ма-но-ле-яр-но
членувано сто-ма-но-ле-яр-но-то
мн. ч. сто-ма-но-ле-яр-ни
членувано сто-ма-но-ле-яр-ни-те