столоват

Речник на българския език

столова̀т прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • столуват
  • стуловат
  • стулуват

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сто-ло-ват
непълен член сто-ло-ва-тия
пълен член сто-ло-ва-ти-ят
ж. р. сто-ло-ва-та
членувано сто-ло-ва-та-та
ср. р. сто-ло-ва-то
членувано сто-ло-ва-то-то
мн. ч. сто-ло-ва-ти
членувано сто-ло-ва-ти-те