столичен

Речник на българския език

сто̀личен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • столечен
  • столечин
  • столичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сто-ли-чен
непълен член сто-лич-ния
пълен член сто-лич-ни-ят
ж. р. сто-лич-на
членувано сто-лич-на-та
ср. р. сто-лич-но
членувано сто-лич-но-то
мн. ч. сто-лич-ни
членувано сто-лич-ни-те