стоик

Речник на българския език

стоѝк — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. стоѝци, м.
1. Привърженик на стоицизма.
2. Човек, който се държи стоически.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • стуик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сто-ик
непълен член сто-и-ка
пълен член сто-и-кът
мн.ч. сто-и-ци
членувано сто-и-ци-те
бройна форма сто-и-ци
звателна форма сто-и-ко

Връзки