стихосбирка

Речник на българския език

стихосбѝрка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стихосбѝрки, ж. Книга, в която са събрани стохотворения, обикн. организирани от обща идея и с общо заглавие.

Грешни изписвания (15)

  • стехозбирка
  • стехозбиркъ
  • стехосбирка
  • стехосбиркъ
  • стехузбирка
  • стехузбиркъ
  • стехусбирка
  • стехусбиркъ
  • стихозбирка
  • стихозбиркъ
  • стихосбиркъ
  • стихузбирка
  • стихузбиркъ
  • стихусбирка
  • стихусбиркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-хос-бир-ка
членувано сти-хос-бир-ка-та
мн.ч. сти-хос-бир-ки
членувано сти-хос-бир-ки-те
звателна форма