стингърче

Речник на българския език

стингърче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стин-гър-че
членувано стин-гър-че-то
мн.ч. стин-гър-че-та
членувано стин-гър-че-та-та