стилистика

Речник на българския език

стилѝстика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Наука за стила (във 2 знач.).
2. Стиловите особености на отделно произведение, писател, школа, направление и др. Стилистика на кръга “Мисъл”.
прил. стилистѝчен, стилистѝчна, стилистѝчно, мн. стилистѝчни.
прил. стилистѝчески, стилистѝческа, стилистѝческо, мн. стилистѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • стелистека
  • стелистекъ
  • стелистика
  • стелистикъ
  • стилистека
  • стилистекъ
  • стилистикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-лис-ти-ка
членувано сти-лис-ти-ка-та
мн.ч. сти-лис-ти-ки
членувано сти-лис-ти-ки-те
звателна форма