стилизатор

Речник на българския език

стилиза̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стелезатор
  • стелезатур
  • стелизатор
  • стелизатур
  • стилезатор
  • стилезатур
  • стилизатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-ли-за-тор
непълен член сти-ли-за-то-ра
пълен член сти-ли-за-то-рът
мн.ч. сти-ли-за-то-ри
членувано сти-ли-за-то-ри-те
бройна форма сти-ли-за-то-ра
звателна форма