стиковка

Речник на българския език

стико̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Осъществяване на връзка; съединяване, стик (в 1 знач.). Стиковка на космически кораби.

Грешни изписвания (7)

  • стековка
  • стековкъ
  • стекофка
  • стекофкъ
  • стиковкъ
  • стикофка
  • стикофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-ков-ка
членувано сти-ков-ка-та
мн.ч. сти-ков-ки
членувано сти-ков-ки-те
звателна форма