стиковане

Речник на българския език

стиковане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-ко-ва-не
членувано сти-ко-ва-не-то
мн.ч. сти-ко-ва-ния
членувано сти-ко-ва-ни-я-та