стикерче

Речник на българския език

стикерче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сти-кер-че
членувано сти-кер-че-то
мн.ч. сти-кер-че-та
членувано сти-кер-че-та-та