стигма

Речник на българския език

стѝгма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • стигмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стиг-ма
членувано стиг-ма-та
мн.ч. стиг-ми
членувано стиг-ми-те
звателна форма