стерилитет

Речник на българския език

стерилитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Безплодие, неспособност на зрелия организъм да създаде потомство.

Грешни изписвания (7)

  • стерелетет
  • стерелитет
  • стерилетет
  • стирелетет
  • стирелитет
  • стирилетет
  • стирилитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-ри-ли-тет
непълен член сте-ри-ли-те-та
пълен член сте-ри-ли-те-тът
мн.ч. сте-ри-ли-те-ти
членувано сте-ри-ли-те-ти-те
бройна форма сте-ри-ли-те-та
звателна форма