стенопробивен

Речник на българския език

стенопробивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. сте-ноп-ро-би-вен
непълен член сте-ноп-ро-бив-ния
пълен член сте-ноп-ро-бив-ни-ят
ж. р. сте-ноп-ро-бив-на
членувано сте-ноп-ро-бив-на-та
ср. р. сте-ноп-ро-бив-но
членувано сте-ноп-ро-бив-но-то
мн. ч. сте-ноп-ро-бив-ни
членувано сте-ноп-ро-бив-ни-те