стенопис

Речник на българския език

стенопѝс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

стенопѝсът, стенопѝса, мн. стенопѝси, (два) стенопѝса, м. Живопис върху стенна мазилка; фреска. Православните храмове са богати на стенописи.
прил. стенопѝсен, стенопѝсна, стенопѝсно, мн. стенопѝсни.

Грешни изписвания (3)

  • стенупис
  • стинопис
  • стинупис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-но-пис
непълен член сте-но-пи-са
пълен член сте-но-пи-сът
мн.ч. сте-но-пи-си
членувано сте-но-пи-си-те
бройна форма сте-но-пи-са
звателна форма