стеноза

Речник на българския език

стено̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Абнормно стеснение на канал или отвърстие, напр. стеноза на пилора, на бъбречните артерии, на сърдечните клапи и др.

Грешни изписвания (3)

  • стенозъ
  • стиноза
  • стинозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сте-но-за
членувано сте-но-за-та
мн.ч. сте-но-зи
членувано сте-но-зи-те
звателна форма